Визуална концепция: Елиса Хес , 2026 · генеративна дигитална илюстрация

ТОМБОЛАТА НА ГОСПОД

Хареса ли ви разказа? Искате ли още?

Голямата прозрачна, бляскава сфера се въртеше със скоростта на светлината. Следяха я десетки хиляди божествени очи. Стотици хиляди листчета с написани на тях имена се въртяха и превъртаха под скоростта на невидима центрофуга, която ги тласкаше в безспирни обороти. Тежък барабанен звук се понесе из пълната с ангели зала. Господ вдигна ръка и сферата изведнъж спря да се върти.

– Време е да изтеглим поредният щастливец! – се понесе мощният Му глас из помещението и събралите се притихнаха. Стотиците очи се впиха благоговейно във Всевишния.

Всяка година на Лазаровден, в памет на светеца, Господ правеше томбола за желания. Имената на стотиците хиляди заслужили праведни през годината се записваха на листчета от Свети Петър и се пускаха в голямата кристална сфера в тронната зала, за да бъдат изтеглени в томболата на следващата година.

Множеството следеше всяко движение на Всевишния със затаен дъх. Кой ли щеше да бъде тазгодишният късметлия?

Господ отвори малко капаче в кристала, бръкна до лакътя в натрупалите се листчета, замижа и затърси напосоки. Пръстите му стиснаха едно определено и той рязко го измъкна навън. Разгърна го и обяви:

– Трифон Пишманов – Зевзека!

Заръкопляскаха ангелите и душите. Господ подаде листчето на Свети Петър да свери името в Книгата на праведните. Светията разтвори дебелата книга, наплюнчи пръст и затърси. Като стигна до избраното име, замръзна за секунда, без да смее да вдигне очи. Обля го студена пот. Бързо хвърли кос поглед към Господ и прошепна с половин уста:

– Господи, да няма грешка?

Господ обърна гръб на множеството и се наведе съучастнически. – Каква грешка, бре? Нали сам видя, че го изтеглих собственоръчно!

– Ама той е...ами… нито праведник, нито грешник, ами…атеист! – с половин уста рече Свети Петър, вече съвсем пребледнял, и се опита да си придаде вид, че всичко е наред, за да не заподозре тълпата пред тях, че има нещо нередно.

Господ се почеса по врата и с половин уста рече:

– И таз добра! Че що ще тогава в заслужилия списък? Не можем да върнем листчето! Май ще трябва лично да проверя що за човек е този Трифон и дали мога да го обърна! И да оправим грешката, ако се налага… Иначе пак ще правим томбола!

Нави ръкави на сияйната си дреха Господ и слезе долу на земята човешка. Ама не в светлия си лик, че щеше да предизвика световна сензация, ами дегизиран, и реши, че преди да изпълнява каквото и да е желание на късметлията, първо ще се опита да разбере повече за необичайния човек, чието име лично бе избрал.

Разтвори малкото тефтерче, в което бе записал имената и адресите на всички приближени до Трифон хора, и тръгна да обикаля по ред на номерата. Първо се спря в града при съседа му, Йордан, и позвъни на звънеца на апартамента. Като видя добре облечения в костюм пред него висок мъж, човекът предпазливо отвори вратата, но остана полускрит зад нея.

– Вие ли сте Йордан, който работи с Трифон Пишманов в „Меден свят“ ? – запита го Господ.

Съседът пребледня и хлъцна. Не току-така го посещаваха такива господа. Явно нещо извънредно трябва да бе станало. Лошо му се пишеше. Йордан преглътна с мъка, пребледнял като платно, и успя да отговори:

– Аз съм. А Вие сте…?

– Шефът му. – присви очи Господ и понечи да зададе следващия си въпрос, но съседът облещи ей-такива огромни очи и мигом запелтечи:

– А-а-а, знаех си аз, че така ще стане! Искам да Ви кажа, че идеята да смесим меласа, за да скрием кражбата, беше негова! Не-го-ва! Кълна се! Аз не исках да имам нищо общо! Той е виновен!

Господ се изненада от непоисканото признание. Що за шмекерии ставаха тук, в Трифоновия живот? Изглежда, че Трифон съвсем не бе праведен! Ах, щеше да поправи грешката, само да си попълнеше пъзела с нужната информация! Той понечи да успокои съседа, който, междувременно, вече трепереше неудържимо

– Не се притеснявайте, Йордане! Той Господ гледа и нарежда всичко!

Йордан махна с ръка и изсумтя с половин уста. – Няма такива работи! Трифон с Господа има уговорка! – и бързо затвори вратата под носа на ужким шефа, преди да е успял да рече още нещо.

Господ се изуми. Каква пък ще да бе тази уговорка, с която самият той не бе наясно? Не помнеше някога да е правил сделка с някакъв си земен човек Трифон. Но пък какво ли не се случва, понякога можеше и Господ да забрави някоя важна подробност. Щеше да се консултира със Свети Петър какви ги бе свършил, само да се върнеше обратно в Рая! Трябваше обаче да стигне до дъното на тая работа. Той отвори тефтера на следващия адрес: Златина Кожухарова. Пръстът му проследи реда с допълнителната информация за жената: живуща с Трифон на семейни начала.

– А-ха, в грях! – отбеляза си Господ.

Още един минус за Трифон. Що за грешка бе направил, та да изтегли такова име? И как, за Бога, се бе озовало в сферата? Ситуацията ставаше все по-заплетена. Щракна с пръсти и се намери на улицата на въпросната Златина. Завари я на село, плетеше терлици на сянка пред къщата.

– На нивата накрай село е, оре! – викна му тя на въпроса къде може да намери Трифон, като дори не си направи труда да става. Хвърли му поглед изпод вежди, не ѝ убягна хубавия костюм и ниската шапка на новодошлия. – А ти какъв си? Да не си агент по вземанията? – огледа го подозрително набитата жена и добави, без да чака отговор – Да знаеш, няма той, Трифон, задължения! Всичко изплати по сметката на покойния си брат, Господ да ви накаже, кръвопийци такива! Стига го търсихте да му отръскате и стотинките, дето ги държи в джоба си!

– Аха, разбирам. – рече Господ, като не поправи грешката на Златина, и понеже от пътуването през вреемпространството бе ожаднял, поиска си вода. – Но, прощавайте, госпожо, много съм жаден. Може ли да вляза да си налея една чашка?

Златина го изгледа изпод вежди.

– Да не мислиш, че съм луда да пускам непознати в двора? Ами ако речеш да ме обереш? Сама жена съм, не се лъжа лесно! Няма го Трифон, ха съм те пуснала вътре, кой знае какво още ще искаш да ми направиш! Скоро да си вървиш по пътя, че…видиш ли го пръто? – и като хвана дългата тояга, която лежеше опряна до нея на стената, размаха я заканително към натрапника.

Вдигна Господ вежди, разбра, че от тая хала бе по-добре да стои надалеч. Щеше да намери откъде другаде да си пийне водица. Дръпна се назад.

– Той Господ гледа и нарежда всичко! – викна към нея Господ и се отдалечи с бърза стъпка.

– Няма такива работи! – викна след него Златина. – Клетвите ти няма да хванат дикиш! Трифон с Господа има уговорка!

Смая се Господ съвсем, каква ще да бе тая работа с Трифон?! Що за сделка бе сключил? Да не бе хванал температура, та си бе забъркал божествени проблеми? Любопитството съвсем го загриза като гладен червей и той забърза към указаното място. Завари виновника на нивата, както вярно му бе казала Златина. Трифон бе разпрегнал магарето от каруцата и го бе вързал за рало. Пореше черната земя, след него оставаха дълбоки бразди.

– Хе, добър ден! – размаха му ръка отдалеч Господ, за да го забележи орящият.

– Добър да бъде! – Трифон го видя и спря да оре. – Станало ли е нещо? – и тръгна към него.

– Развали ми се колата ей-там, зад завоя. – послъга го Господ. – Къде мога да пренощувам?

– Хе, господине, че то наоколо нийде няма хотел! – подсмихна се Трифон. – Ама ако речете да почакате да обърна още две бразди, като свърша, ще Ви взема да спите тая вечер у нас! Няма да Ви оставя на улицата. Хора сме.

Кимна Господ с усмивка, като си представи физиономията на Златина, като го види отново на вратника им. Изчака Трифон да приключи. Докато се клатушкаше до закъсалия пришълец в каруцата наобратно, Трифон подхвана разговор.

– Вий какъв сте? – огледа го внимателно той, като му подаде манерката си с вода, която Господ моментално прие и надигна жадно. – Наоколо не се мяркат често добре облечени господа като Вас. Да не сте от полицията? Ако е тъй, съвестта ми е чиста! – и продължи, без някой да го е карал. – Оня мед, който го скрихме с Йордан, съм го дал на сиропиталището, да подсладят душичките на дечицата! А шефът и без това добавя някакви примеси там, в цеха! Няма да забележи липсата!

– Не съм полицай, не съм – успокои го Господ и обърса уста, върна му манерката. – Журналист съм, в командировка.

– Да пишете истината, ей! – размаха му пръст Трифон. –Хората имат нужда да я знаят! Че инак Господ вижда и си записва всичко!

– Пишем, пишем. – подсмихна се Господ, тъй като Трифон, без да знае, бе използвал неговия любим израз. – Господ за всекиго си има регистър.

– Точно тъй. – съгласи се Трифон. – Всичко се пише и знае! Той Господ ми е длъжник!

Хлъцна Господ от изненада, ама не се издаде. Ха сега де! Призна си – аз – длъжник на човек?! Какви съм ги свършил?!

– Как тъй Ви е длъжник? – улови се за сламката Всевишния.

– Ей тъй, на. – усмихна се хитро Трифон. – Аз с него така съм се разбрал. Каквото имам в излишък, без значение дали съм го произвел, поскътал или са ми го подарили, го дарявам на ония в нужда, а в замяна на това Свети Петър не ми записва провиненията в книгата на грешниците.

Всевишният не можа да повярва на ушите си. Значи точно Свети Петър въртеше алъш-вериш с човеците! Брей! Щеше да я провери тази работа с подчинения си, само да се прибереше горе! Ако ситуацията не беше толкова комична, със сигурност би опънал не едно и две уши.

– Значи излиза, че не сте нито праведник, нито грешник, ами…чист тарикат! – заключи Господ, като едва се сдържаше да не се разтресе от смях. Що за зевзек бе този Трифон!

– Е, целта оправдава средствата. Нали, хора сме…– усмихна се пишман късметлията.

Господ обърса насълзените си от смях очи.

– Как се казвате, господине?

– Трифон Пишманов. Зевзека ми викат. – протегна му ръка късметлията и жарко разтресе господовата десница.

– Господин Трифоне, – поде Господ и тупна с длан по коляното си, – да ми кажете честно: ако можеше да Ви се изпълни едно желание, какво бихте си поискал?

Трифон подръпна поводите на магарето и се замисли. После рече:

– Абе, аз не съм претенциозен човек. Само да има повечко дъжд за посевите, магарицата ми Спаска да е здрава и…ако може, да зареждат по-често от „Загорка“-та в магазина, че в наше село рядко го правят. Не сме ний приоритет за доставките. Няма какво да си пийне човек, като му зажаднее на душата.

Господ се засмя. Не очакваше такъв отговор.

– Че това ли Ви е желанието? Биричка?!

– Е, та какво лошо ѝ има на бирата? – подсмихна се Трифон. – Човек трябва да бъде благодарен за дребните неща.

– Прав сте, прав сте! На кого ли Господ би отказал бира! – съгласи се Всевишният и кимна, доволен. – Особено пък на такъв обикновен човек като Вас, с голямо сърце и широка уста! – и посочи с пръст. – Ха, ей-там има автобусна спирка. Я, моля Ви се, да ме оставите до нея! Ще си хвана автобуса и ще се върна по-късно с помощ за автомобила!

– Ама автобусът за града днес вече мина! – изпротестира Трифон.

– Тъй ли? А аз пък знам, че линията върви два пъти дневно! – възрази Господ и като се хвана за ръба на седалката на спрялата каруца, се прехвърли с лекота на прашната земя. – Я чуйте! – наостри уши той. – Тъкмо навреме! – и обърна глава в обратната посока.

Иззад хълмовете се показа таванът на приближаващ автобус, моторът запърпори в далечината – отначало глухо, докато взе да се чува все по-отчетливо. Пред спирката с претенциозен пухтеж се закова нов модерен автобус. Вратите се разтвориха, шофьорът скъса билетче и се приготви да го подаде на журналиста.

Господ протегна ръка на Трифон и пое мазолестата му длан в своята.

– Беше ми приятно, господин Пишманов! До нови срещи!

– До нови срещи, господине! – Кимна Трифон и непознатият пристъпи през вратите на автобуса. Изведнъж зевзекът се окопити и вдигна ръка след него. – Ей, господин журналисте! Не ми се представихте!

Ала вратите вече се затваряха зад чужденеца, автобусът потегли с тихо ръмжене и отмина спрялата на пътя каручка.

Трифон се загледа подир отдалечаващото се возило и се почеса по главата.

– Два пъти на ден, брей! Тамън можем да идем до града, погледаме кино със Златина!

Скочи от каруцата и тръгна към спирката, за да провери указаното там разписание. Вгледа се. Но надписът продължаваше да си показва все същата поизбеляла информация, както отпреди една година: от понеделник до петък, в 14:00 ч.

***

На следващия ден, когато Трифон се събуди, над село ръмеше ситен, благодатен дъждец. Когато човекът отвори вратата на къщата, за да иде до нужника, пред прага на къщата му го посрещна цяла каса леденостудена бира „Загорка“.

Човечецът я дръпна навътре, като преди това се огледа добре наоколо, да провери дали някой не му бе погодил номер. Но освен едно улично псе, което търсеше да се скрие от валежа, друга душа не видя да пробягва по улицата.

– Господ наистина гледа и нарежда всичко! – помисли си Трифон и с доволна усмивка се наведе, взе една от бутилките и я отвори с пукот.

© Елиса Хес, 2024

Дали Господ е длъжник на Трифон Зевзека и за какво? Самият небесен Баща слиза от небето, за да провери тая работа, с която човекът се хвали по широката земя...

Бисквитки

Рекламации

Общи условия

Авторско право

Поверителност